9:49 | 0
коментара |
България разгроми Германия с 3:0, ще играе полуфинал на Европейско първенство с Франция
Българският национален отбор по волейбол направи феноменален мач и разгроми 3:0 Германия в 1/4-финала на европейското първенство, което се провежда в София.
В отделните части нашите надделяха с 25:19, 25:23 и 25:23!
Тимът, ръководен от Пламен Константинов, се класира за полуфиналите, където ще срещне Франция в събота.
Мачът се игра пред над 12 000 възторжени зрители в "Арена Армеец" и още стотици отвън пред залата, където имаше поставен огромен екран.
Страхотен мач направиха капитанът Владимир Николов, центърът Виктор Йосифов, Тодор Алексиев, а и всички останали български юнаци.
12:41 | 1
коментара |
Групата на Волен Сидеров подкрепи Лютви Местан за важна заменка
Депутатът от Момчилград Лютви Местан предложи "просвета" да замени "образование" в заглавието на закона за предучилищното и училищното образование. Народните представители посветиха около половин час на този спор.
Изненадващо идеята на Местан беше подкрепена от "Атака". От ГЕРБ обаче контрираха, че "по тази логика трябва да остане и министерство на войната".
Павел Шопов от „Атака" се съгласи с Лютви Местан, че думата „просвета" е по-подходящата дума. Той припомни, че преди Министерството на образованието е било Министерство на просветата. По-българска е думата „просвета", каза Шопов.
Мнозинството отхвърли предложението. При обсъждането парламентът отхвърли и предложението на националистите в училищата да се въведе задължително обучение по вероучение.
Подкрепата от "Атака" за ДПС остана в сянката на поредния скандал с участието на лидера на националистите Волен Сидеров.
Журналист от агенция Пик заяви, че Сидеров го е ритнал и наранил в отговор на въпрос за пътуване до Париж в компанията на депутатката от същата партия Деница Гаджева (на снимката). От парламентарната група отрекоха твърденията и предположиха, че журналистът се е самонаранил.
Твърденията срещу депутата са на журналиста от агенция ПИК Лъчезар Лисицов (на снимката), който показа пред колегите си в кулоарите на парламента наранения си крак. Той твърди още, че докато пребивавал в парламентарната стая на "Атака" е бил обиждан с думата "лъжец", бил му отнет и хвърлен срещу стената служебният диктофон. Той е подал жалба в Пето районно управление на МВР срещу депутата.
Депутатът Десислав Чуколов от парламентарната група обясни пред медиите, че журналистът влязъл в стаята без разрешение, за да иска интервю с лидера. Междувременно самият Сидеров случайно влязъл в стаята, за да си вземе палтото, защото бързал за друго предварително уговорено интервю. Чуколов любезно помолил журналиста да излезе, но той не го направил и затиснал с крак вратата. "Цялата случка продължи 10 секунди, такава случка не съм виждал никога. Не това е начинът да се взима интервю и да се разговаря с нас, има си пресцентър", коментира депутатът. Чукулов отрече Сидеров да е ритал журналиста, защото самият той бил по-близо до него. Предположи, че Лисицов се самонаранил, докато е затискал вратата.
Депутатът покани пред камерите свидетел на случилото се - симпатизант на "Атака", който случайно бил в помещението. Свидетелят поясни, че журналистът дръпнал Сидеров в гръб за сакото, държал се грубо и след като ме у било отказано да разговаря, ритнал вратата.
5:07 | 0
коментара |
Мукаддес Налбант: Никога не съм отричала Ботев и Вазов! На мен ми бяха приписани думи, които никога не съм казала!
„Никога не съм казвала, че текстове на Ботев и Вазов трябва да отпаднат от учебниците. Нападките срещу мен са неоснователни", заяви бившата зам.-министърка Мукаддес Налбант.
Момчилградчанката е най-потървепша от скандала. Както 24rodopi писа, тя попада в проектолистата на Ахмед Доган с кандидат-депутатите от регион Кърджали.
„Литературата трябва да се чете в своя исторически контекст и в новите програми и учебници няма да има никакво заменяне на цитати или премахване на думи на Ботев или Вазов.Не можем да посягаме на българската светиня, да поднасяме по друг начин това, което ни е завещано", вова обяви категорично пред Нова телевизия зам.-министърът на образованието Милена Дамянова по повод скандала с текстове на Ботев и Вазов в учебниците, определени от КЗД като дискриминационни.
Изследването на Комисията за защита от дискриминацията за стереотипите и дискриминацията в учебниците в българската образователна система не е изготвено от Комисията за защита от дискриминацията, а от независими експерти, обясни и Ана Страшимирова, председател на ведомството. Тя уточни, че изследването е поръчано по европейски проекти и за него са платени 17 799 лева на фирми и неправителствени организации, както и 20 363 лева за разработване на учебни модули. Това прави обща цена над 38 хил. лева за проучването. То е направено през 2011-та година, но според неяозадачаващо е защо е качено на сайта на комисията едва на 4-ти юли тази година.
Страшимирова каза, че в администрацията на комисията не може да се намери документа с 9-те подписа на тогавашния състав на комисията, с които се взима решение докладът да бъде качен електронно и публично на сайта.
Авторът на доклада - Мукаддес Налбант, бивш зам.-министър на образованието, се включи в ефир и каза, че нападките по неин адрес са неоснователни. По думите й никога не е казвала, че трябва да се заменят цитати от български автори или да се премахват от учебниците.
„Проблемът не е нито в авторите, нито в произведенията. Автентичните текстове трябва да съхраняват своята художествена стойност, да бъдат поднесени така, че да не преекспонират някакво пренасяне на отрицателно отношение един към друг", каза Налбант.
„Аз съм се включила в изследването по покана на членове на комисията. По времето, когато се ангажирах с това изследване, не работех в образователното министерство", допълни тя. Налбант директно отхвърли коментара на Страшимирова за хаос в администрацията на КЗД и за нерегламентирано качване на сайта на комисията. Във връзка с тези обвинения Налбант определи целия казус като граничещ с криминален. Тя спомена и евентуална подмяна на думите й в доклада. „На мен ми бяха приписани думи, които никога не съм казала", заяви Налбант.
-----------------------------------------------------------------
Гражданска отговорност – Цените на компаниите
7:05 | 0
коментара |
Национален траур за мъртвата държава
Мълчаливци, тарикати, сиромаси, депутати сведоха глави Ние от друга страна вече сме го измислили. Стягане, обтягане, нови дупки на колана, че чак се хвалим с дисциплината си!? Обичаме да се тупаме в гърдите, които пък са разположени малко над голия ни тумбак. Докато викахме „булгар, булгар" и студ скова страната, затрупа ни снега и лъснаха старите похвати в по българскому свършената работа. Градове, села, паланки, магистрали и други неактуални пътища стоят непочистени. Бяла магия за окото. „Машини имаме, пясък и сол също", а снежните проблеми лютят като пипер. Вместо да се тупнем в гърдите, този път се изпляскахме селската по челата, гледайки как в Япония пътят се вие като черна змия край 3-метрови преспи. Вероятно защото там първи виждат слънцето, а докато огрее до нас…
Страната изживя и поредния си национален траур по причина „Пак някой си е чоплил носа, вместо да си свърши работата". От най-ниските до най-високите инстанции започнаха да си прехвърлят отговорности. В това ни бива, ама най-много. Властта означава пари, не отговорност. Не са луди овцете, които пасат в разградения двор, я. Отдавна трябваше да пренесем някоя дата в жертва на ежегоден национален траур. Спуснати знамена в памет на погребаната българска вяра в държавата и във всички нейни чиновнически издънки. Скромен постамент в центъра на всяко градче ще ни служи за поставяне на по един венец. Държава нямаме, вяра тоже, но не издадохме и стон, за да спасим поне едната.
Нашата сила, както споменахме, е другаде-тупането в гърдите.
Защо стигнахме дотук?
Сиромашка пот за гърне фасул, без напрягане за гърне злато
Ако вложим и една трета от усилията си, хвърлени в следване бляновете за бързо забогатяване, в общественозначими дейности, бихме достигнали неподозирани висоти в европейския си статус. Но не би. Теорията за богатството на земята ни бяга от контекста на урожая от земеделска продукция. Пълно с истории за несметни съкровища, иманета, оставени от още по-мързеливи, но „далновидни" за времето си хайдути, чорбаджии и всякакъв друг контингент. Има нещо вярно, но май картите са повече от сандъците с пендари. Вроденият мързел определено също има пръст в цялата балканска митология. Да се шмугваш всяка вечер под одрипаната завивка на немотията, не пречи да бленуваш гърнето с жълтици, чукнато случайно по време на кърските неволи с окопаване на нивата. Забърсаната пот от нощната превъзбуда обаче, е нищо пред „угрозата" да копаеш тонове злато цял живот за чужда компания с интереси към ценните метали. Все пак за едното трябва трудов договор и бачкане, а другото е „по-лесно"-максимум късмет и поне минимум заможни роднини от далечно коляно. Странно е, че преходът роди безчет родопски „донкихотовци", въоръжени с копнежи и металотърсачи, но малцина санчовци, обвързани с пресметливия капиталистически нюх. И да имаше такива, то те бързо бяха „облъчвани" от манталитета на предните, дори разбирайте-в напълно политическия смисъл на лесното богатство.
Едно е сигурно-никой не иска да е беден, но не желае и да положи необходимия труд за това.
Мразя кабинета на началника, не и креслото му!
Този народ като го тресне безизходицата и започва да се осланя на три неща-несметните залежи от алкохол из родината, мнимата подкрепа на гледачки и успокоението за безпрепятственото бъдеще, богати роднини. Трета точка от теоремата обаче, е най-редкият помагач. Затова на глава от населението тук се разлива толкова огромно количество пиячка, а работата за представителите на мистиката не секва. Имаме си всякакви-гледачки, баячки, магове, мигове, предаващи различни по вид фокуси и все за добруване. То не са бобени зърна, фасулени кълнове, кафе, карти, ориз, мастика… Всъщност, на това последното „гледаше" един агент от Махалата. На третото питие се кълнеше, че имал видения подобно „Нострата…ъъъ, кък беши им`то там… ба-ти знаиш", викаше завалата и се хилеше,откривайки единствените си три зъба в устата. Ама, инак, май наистина видения имаше, защото един път удари 1000 лева от тотото и тогава-2 седмици факсовете от горе не го оставиха. Общото между двете „породи" е, че след определено количество „облъчване", абсолютно винаги попадат в третото измерение. Връщането оттам пък винаги е придружено с главоболие.
Друго модерно пожелание било: „Ей, още като те видях и ми се откри-голям човек ще станеш, да знаеш. От кмет нагоре…".
Егаси мечтата и видението! Да станеш кмет! Ама най ни бива в големеенето, а?
Най-вероятната хипотеза за произхода на думата „кмет" е от латинската форма comete(n), която означава спътник, другар на владетел или вожд; лице от свитата на владетел. Формата за родителен падеж на същата дума се сочи за основа на думи като комит, комита. По-късно започва да означава и чиновник. Върху славянска почва думата развива и нови значения: велможа, висш чиновник, уважаван и угледен селянин. Интересен факт е, че глаголът „прикметвам"- означава отивам неканен, натрапвам се.
Следвайки етимологията на думата и нейните производни преди години доц. д-р Борислав Георгиев бе направил следното изказване по Националното радио: „За да бъдат новоизбраните кметове наистина кметове, сиреч изтъкнати, уважавани и угледни хора, нека те да кметстват в общините си, а не да комитстват в тях, за да нямаме чувството, че те са ни се прикметили" .
Българинът обаче е особено животно. Нашенецът мрази властта, но… само когато не е част от нея. Тя от своя страна пък му отвръща с взаимни чувства. От години военните действия в битката „гражданин-властимащ" не стихват. Нищо ново по нито един от фронтовете, независимо дали са в голяма община или нейде в затънтената периферия на Родопите. Но докато медийният отзвук е що-годе спирачка за събитията из широката агора на общинския център, то на селския мегдан нещата стоят другояче. Именно там е директният допир между двете страни. Затова и всеки градски гайджин, решил да утоли жажда в местен хоремаг, може да чуе полушепота на омразата, завистта или жестоката истина. Същата онази, за която се загатва и по неговата агора, но в малък мащаб. С тази разлика, че извън селската кръчма цялата сила на закона е съсредоточена в ръцете на comete. От чашка на чашка се зараждат обвинения в корупция, арогантно поведение, престъпно безхаберие. За вкус понякога се поръсва и с физическата саморазправа. Кой е прав и крив, едва ли може да се каже. Факт са само местните мълви, за които всяка агитка си има своите версии. Вероятно това е и причината за прастарите властови апетити независимо от географската ширина.
Да можеш да пиеш, па да знаеш с кого
Британският вестник „Дейли експрес" писа преди време, че жителите в провинцията били по-склонни да изневеряват на партньорите си. „Дневният" се позовава на резултатите от проучване на Острова. Повече хора извън големите градове смятали, че забежката ще им се размине.
Ако на запад от Калотина са мегаполисите на европейските ценности, то ние сме определено в провинцията. От близо 500 милиона граждани на Евросъюза, явяваме се около 7 000 000 „кръшкачите". С мисълта, че вечно ще ни се разминава успяхме за отрицателно време да запушим фондове и да понесем всички възможни негативи и смръщения поглед на недоверието върху себе си. Други, за разлика от нас, поне съградиха стандарт, чийто близък спомен кара в момента тълпите да буйстват из площадите. Тук разбира се, може доста да се поспори, кои в действителност спазват правилата и кои са тарикатите, но без особен смисъл. Все едно столични ченгета да спрат шофьор с 1,64 алкохол, а той да се изрепчи, че на него из Кирковско не му правили проблем и при „нагълтване" с 2,5 промила. Сиреч, дупе знае две и двеста, ама главата пати еднакво. Ако на едните им е вродена псевдоаристократщината, то пък на другите не им липсва лукавият сиромашки манталитет.
Друго си е да гаврътнеш чаша абсент на гости у дявола и после… важен, блестящ, елегантен, богат като истински Крез. Времената от Смирненски насам явно не бележат голяма промяна. Хич да не е с Лукавия, достатъчно е да чукаш кристал о кристал с питие, а отсреща да е подходящия човек. И по тази верига като се навържат от кметския наместник и магазинера, та до ритащия топка с премиера. Ми, върви обяснявай после, че корупцията не е динамото на това общество, затънтено дълбоко в европейската провинция.
Изтървахме питомното, сега гоним…
С огромно въодушевление си казахме „наздраве" в новогодишната нощ на 2007-ма. Това не бе каква да е нощ, а последната извън обръча на Европа. Утрото на 1-ви януари щеше да го прати в небитието. Старият континент приемаше за свой равноправен партньор една от най-старите си държави, но до този момент държана на stand by във фоайето пред салона на големите.
Влизането в икономическия конгломерат на Европейския съюз се броеше за върхово постижение, но тепърва предстояха трудностите. На кого му пукаше, поне не и в онази новогодишна вечер с бляскавата церемония на площад „Батенберг".
Малко по-късно истината започна да лъсва. Полският водопроводчик е мъртъв, да живее българският тираджия! Така описа преди няколко години електронното издание Кафебабел опасността от емигрантското нашествие в ЕС. Изданието посочваше, че заплахата идвала от България. Сайтът дори илюстрира публикацията с картината на Ярослав Вешин „На нож", под която пише: „Яростен българин щурмува Европа със своите приятели тираджии".
Поводът за публикацията бе видеоклип на френския представител в Европейския парламент Филип дьо Вилие, който предупреждаваше за опасността от изнасянето на производства в чужбина и социалния „дъмпинг", напомняйки за „българинът, който яде два пъти в седмицата и спи по 4 часа на ден". Въпросният французин се опитваше да втълпи в предизборната си кампания за европейско депутатство, че нашенецът е едва ли не генетично модифициран свръхчовек, чиято единствена цел е да навреди на френския работник. Но не бе само Вилие. И други западни политици се пробваха да превърнат българина в изкупителна жертва за проблемите в самия Съюз.
Простено да им е, но явно при малкия процент истински французи във Франция, сигурно всичко им е проблем. А пък нашенският тираджия е поредното доказателство, че българите ще оцелеят на всяка цена. Гладни, боси, с блянове за имане, мераци за властта, наметнали през рамо торбата с тарикатлъци, 5-6 дипломи за зор заман и едно-единствено желание-да се почувстват поне за малко бели хора… Тъпото е само, че изтървахме със собственото си безхаберие питомното, та тръгнахме да гоним дивото и то за чий х...
Простено да им е, но явно при малкия процент истински французи във Франция, сигурно всичко им е проблем. А пък нашенският тираджия е поредното доказателство, че българите ще оцелеят на всяка цена. Гладни, боси, с блянове за имане, мераци за властта, наметнали през рамо торбата с тарикатлъци, 5-6 дипломи за зор заман и едно-единствено желание-да се почувстват поне за малко бели хора… Тъпото е само, че изтървахме със собственото си безхаберие питомното, та тръгнахме да гоним дивото и то за чий х...
Жельо МИХОВ
8:52 | 0
коментара |
Немски лекари отиват в Швеция, а българските - в Германия
Вече отпадна нуждата от разрешителни за граждани на България, ако започнат работа по специалността, за която имат висше образование
Добро работно време, платен извънреден труд, дълга отпуска: с тези и куп други неща шведските болници се опитват да привлекат германски лекари. И докато те се отправят на север, в Германия пристигат лекари от България. В Германия има остър недостиг на лекари - особено в провинцията. Според информация на Германския институт за болнично лечение в момента липсват около 5500 лекари, което е четири пъти повече, отколкото през 2006 г. Предполага се, че този недостиг ще продължи да се увеличава. Затова немалко германски клиники междувременно организират борси на труда в Прага, София, Букурещ или Краков, опитвайки се да привлекат тамошни кадри. В същото време редица германски лекари се ориентират към други държави, където биха могли да печелят повече, отколкото в родината си, или да имат по-добри условия на труд. Най-привлекателни за германските медици са Швейцария, САЩ, Австрия, Великобритания и Швеция.
Списание "Шпигел" разказва за предимствата, но и за някои "сенчести страни" на живота в Швеция, смятана от мнозина за нещо като "рай за лекарите", съобщава "Дойче веле". Изданието цитира установили се в Швеция германски лекари: "В Германия постоянно бяхме под огромно напрежение заради невероятното количество работа, която трябва да се свърши", казва един от тях. А друг допълва: "Време за обедна почивка просто не оставаше, макар че почивките са уж регламентирани." "Работа до припадък, куп нощни и неделни дежурства, малко свободно време - такава е трудовата култура на медиците в Германия", пояснява 33-годишният германски невролог Маркус Щим. Данните от допитване сред германски медици, направено през 2010 година, потвърждава думите на Маркус Щим: 37% от анкетираните 12 000 лекари в клиники казват, че заедно с времето, в което са "на разположение", работят повече от 60 часа седмично. Други 39% от анкетираните обявяват, че седмичното им натоварване е между 50 и 59 часа.
В това отношение ситуацията в Швеция е доста по-различна
Редовното работно време на лекарите в болниците е 40 часа седмично, като не е позволено да се работи повече от 18 часа в рамките на една смяна. Но не само доброто работно време и относително ниското натоварване карат германските медици да се ориентират към Швеция. Страната има и други важни предимства: детските градини са добре организирани и евтини, а повечето болници оказват помощ на новите си служители при търсенето на жилище и дори им плащат езиковите курсове. Освен това професионалната квалификация от чужбина се признава значително по-лесно и небюрократично, отколкото в Германия. И още: в работното си време лекарите имат възможност да провеждат и изследователска работа, докато в Германия това по правило е възможно само вечер или през уикенда.
Германските лекари харесват в Швеция и това, че няма прекалено строга йерархия. "Тук всеки може да си каже мнението, дори и то да се различава от това на шефа", споделя 45-годишният германски лекар Волфганг Золер, който работи в Швеция вече 18 години. Тази "демократизация" на болничното ежедневие има обаче и своите сенки, твърди Золер: "Взимането на решения трае понякога доста по-дълго, отколкото в Германия, а в някои случаи това се превръща в мъчителен процес." А как стоят нещата със заплащането? По този показател Германия печели съревнованието. Причината: в Швеция няма частно осигурени пациенти, а това намалява приходите. Консултантската фирма KPMG е сравнила лекарските доходи в 8 европейски държави. Резултатите показват, че чистите доходи на лекарите в Швеция, които работят в болница и са с трудов стаж между 3 и 5 години, възлизат на около 28 000-32 000 евро. Доходите на германските лекари са по-добри - между 32 000 и 40 000 евро.
От 7 декември миналата година се заговори за
либерализиран достъп на българите до германския трудов пазар
Новият регламент, приет от германското правителство, се отнася до няколко групи български граждани, уточнява Тинка Троева, ръководител на Службата по трудовите и социални въпроси към българското посолство в Берлин, цитирана от "Дойче веле". "Българските граждани, които имат завършено висше образование, независимо от коя държава, придобиват правото да работят в Германия без разрешително за работа. Това означава, че те ще са равнопоставени на германските граждани. Условието е работата, която приемат, да бъде в обсега на завършената от тях специалност", пояснява Троева.
Втората група българи, за които важат новите правила за работа без разрешително, са сезонните работници: "За тях обаче ограничението е за шест месеца в рамките на една календарна година", казва Тинка Троева. "Към тази група спадат и нискоквалифицираните работници в областта на селското и горското стопанство, в преработвателната промишленост на селскостопанска продукция, както и в областта на дървообработването. Те биха могли да работят без посредничество, което е много добра възможност за безработните български граждани или за хора, които работят през отпуската, за да подпомогнат финансово семействата си."Свободен достъп до германския трудов пазар имат и младежите, които искат да изучат дадена професия. Придобиването на професионална квалификация в Германия продължава около две години", уточнява Троева и добавя: "Сигурно много хора ще се запитат: защо за обучение да е необходимо разрешително за работа. В Германия професионалното обучение се развива по така наречената дуална система, при която по-голямата част от обучението се провежда в предприятията", пояснява Троева.
Решението за либерализация на достъпа до германския трудов пазар улеснява и българите, които имат професионално образование с придобита специалност и могат да докажат поне двугодишно обучение за усвояване на дадена професия. За тях отпада предишното правило, което изискваше винаги да се проверява дали за същата работа няма и германски кандидат, ползващ се с предимство. С други думи, сега
българите могат да кандидатстват наравно с германските граждани
и с гражданите на други европейски държави. През последните години в Германия работа търсят много медицински сестри. Често обаче става дума за наемането им като болногледачки за възрастни хора. За да се избегнат пропуски при кандидатстването за работа или пък усложнения след пристигането им в Германия, Тинка Троева се обръща към хората с медицинска квалификация със следния съвет: "Медицинските специалности спадат към групата на така наречените регулирани професии. В рамките на ЕС има специален регламент за тях. Най-добре е хората, които желаят да работят в Германия, първо да се обърнат към специализирания екип на Министерството на здравеопазването, който е изключително компетентен по признаването на тези дипломи."
Освен това българите, които търсят работа в Германия, трябва да обмислят много добре тази стъпка и да проучат подробно бъдещия си работодател, съветва Дорит Комитовски от Бюрото за консултация на командировани работници. То предлага безплатна подкрепа и консултация на изпаднали в затруднено положение работници. Най-честият случай е този на неквалифицирания работник, който е дошъл в Германия, работил е, но не си получава парите.
"В много от случаите хората остават и без подслон, защото в строителния бранш работодателят често предлага и квартира. В момента, в който работникът си поиска парите, работодателят отказва да се издължи или просто изчезва и оставя човека и без жилище", разказва младата юристка. Бюрото за консултации решава подобни случаи с помощта на неправителствени организации и социални домове в Германия, които приемат нуждаещите се от помощ чужденци. Юристката съветва освен това хората да не подписват трудов договор, ако не го разбират. Най-добре е първо да потърсят помощ в някое преводаческо бюро, каквито има в почти всеки германски град.
0:29 | 0
коментара |
Бойко писа "2" на Тотев за стайлинг: В костюм само в сряда и в петък!?
Запомни, с костюми ходим само в сряда и петък- в Министерския съвет и парламента, обърнал се към губернатора премиерът.
След модната констатация на Бойко в неловко положение изпаднали онези, които заложили на протоколната строгост. Областният управител и кандидат-кметът на Пловдив Иван Тотев, директорът на Университетска болница Карен Джамбазов и здравният министър Стефан Константинов изпаднали в конфуз.
Борисов налял още масло в огъня: На 30 градуса по сако - абсурд. Ти с тази вратовръзки сигурно се стапяш, казал той още на Иван Тотев Бойко.
Знаех, че така ще дойде, затова и аз съм по тениска, включил се в забележителния разговор бившият ректор на Медицинския университет в Пловдив Георги Паскалев.
Преди това премиерът за малко да възседне полицейски мотор БМВ, ключовете на който били забравени на таблото.
За нас ли са оставени? Да покараме малко, попитал полицейските шефове на събитието Борисов, но отговор не получил.
-----------------------------------------------------------------
Играй с най-добрите коефициенти в Efbet
7:25 | 1
коментара |
Войнов, кравите в Родопите стават ли за министри!?
Защо заплатаджиите не проверяват в „Лидъл", където са най-некачествените храни?
Да бъдеш крава на поле е лесно. Пред теб се е ширнала една необятна зеленина (приеми картината като кравешкото възприятие за вкусотиите, които ги готвят в Lord of the Chefs), остава ти само да хрупаш, да хрупаш зелена тревица и да даваш мляко. Нито се зориш, нито акъл ти трябва – как да не даряваш стопанина си с по 50-60 литра мляко на ден.
Да бъдеш крава в Родопите е трудно. Самият стопанин се мъчи тук, за да изхранва децата си, как да вземе мерки за вдигане жизнения стандарт на говедото си. Но в Родопите крави има колкото щеш. И ти става едно хубаво, гордо, патриотично… Направо да тръгнеш и да раздаваш медали!
В контекста на изявленията на шефа на Агенцията по безопасност на храните Йордан Войнов за умните, хитрите, опасните и непредсказуеми в действията си полудиви крави в Странджа планина, срещу които бяха пратени снайперисти и хеликоптери, ние питаме следното:
Родопските крави оцеляват в значително по-тежки условия, това означава ли, че някои от тях могат да покрият тестовете за назначаване на работа в Агенцията по храните? А от групата на млекодайните с по-висок коефициент за интелигентност може ли да се излъчи министър или поне шеф на агенция?
Но да оставим иронията за резила с пратените спецчасти срещу скитащия добитък и да видим какви ще ги сътворят заплатаджиите от Агенцията за храните в Родопите за Великденските празници.
Анонсираха проверки по търговските обекти. Демек, ще си правят PR-акции. Ще съсипят деня и ще „изпарят" оборотчето на някой възрастен човек от околните села, който е слязъл в града да продаде истинско мляко и истински яйца. Ще глобят някой касапин, който продава истинско месо, без хормони, от животно, което е живяло „съобразно еконормите" в района на Велешане, Бойно, Старцево и т. н. Но пък няма да влязат там, където се продава най-некачествената у нас (така твърдят дори самите контрагенти на германската верига) храна - магазин „Лидъл" (Лидл, Lidl) и други хипермаркети.
Така е, няма да посмеят да влязат. Но на производителите на истинска храна и на клиентите им - празника ще развалят.
Дето се казва, щом шефа голям патлак на кравите вади, защо и ние да не бъдем страшни и сурови за… сергиджиите на пазара.
На снимката: Шефът на Агенцията по храните Петър Войнов и крава, която „пита" за правата си, бягайки от снайперистите му.
23:16 | 0
коментара |
Заслужена „агнешка” ваканция
Всъщност един от тези 127 е бил против решението, а трима се въздържали. В контекста на депутатската традиция и любов към професията, какво ли са си мислили четиримката? Въздържателната троица вероятно не е сколаса във времето за преценка „Ще ми стигнат ли 12 дни или не?", докато противникът на идеята на 100% е искал поне месец.
Хубавото поне, че ще си починем от пленарните вълнения. Депутатите от своя страна ще го ударят на здравословно агнешко, че от кюфтаците в стола все едни идеи странни им идват, както и обилно газоотделяне при законотворчеството.
1:35 | 0
коментара |
Мишо Бирата готвел оръжейна сделка в Либия?
Партньори били руски търговци, имали общ бизнес със скандално известния оръжеен аферист Виктор Бут. Той бе арестуван преди две години и след това предаден на американското правосъдие. Част от неговия пазар обаче била поета именно от хората, с които Бирата започнал да търгува.
Самата схема била на няколко нива, в която участвали различни страни. Българският търговец осигурявал на Бирата евтина продукция. Той от своя страна чрез руските търговци си осигурявал добър пазар зад граница. Чрез тях оръжейните му пратки били пласирани в Азербайджан, Грузия, Армения и Туркменистан. Бирата планирал да започне да продава и в Африка, и в Близкия Изток. След размириците там се очаквало пазарите да се оживят още повече. По последни информации той дори подготвял сделка с представители на силите на бунтовниците в Либия за доставка на голямо количество автомати "Калашников" и РПГ. Контрактът бил за
над 70 милиона долара.
Сумата щяла да бъде платена от тайни фондове на две проислямски организации. В случая интересното, е че фирмите на Бирата били официалният дистрибутор, а останалите играчи в сделките оставали в сянка. На практика той бил подставено лице в новия бизнес. С руските партньори е бил свързан отново чрез българския оръжеен търговец. Помогнали са му и негови лични контакти от близкото минало.
Публична тайна е, че Варна, където живее Михов, е разделена на две сфери на влияние от страна на големи руски групировки. Едната е зад голяма варненска бизнес структура, а другата стои до кръговете на Михаил Михов и аптекаря Марешки. Бирата е използвал и тези контакти, за да навлезе в оръжейните територии. Според хора, приближени до Михов, обаче в последните месеци той е натрупал много сериозни дългове към различни играчи. Бирата имал да се разплаща за различни комисионни и вътрешни договори, както към българския си ментор, така и към бившите съдружници на Бут.
Дължимата сума била достигнала 50 милиона евро според близки до починалия бизнесмен. Независимо от бурната си обществена дейност
Михаил Михов затъвал в бизнесделата си.
На практика той бил на прага на фалит, след като много от сделките му били обжалвани в съда. Тежали му и няколко инвестиционни банкови кредита за милиони. Реално единствено ефективно работещият бизнес в кризата било производството на бирата "Леденика". Месечните приходи от около 3-3,5 млн. лв. обаче не можели да покрият вноските по кредити, а работниците не са получавали заплати с месеци.
Няколко са делата за обявяване в несъстоятелност на фирми с участието на Михаил Михов заради дългове. Последното, което той на практика печели, е от 17 март тази година. Искът е срещу фирмата, която управлява пивоварната "Леденика и ММ" -"Ийст къмпани" АД. Жалбата идва от пловдивското дружество "Томика метал". То се опитва да се присъедини към делото на друг ищец, на когото Михов дължи пари.
Преди това - в края на ноември, съдът отказва да развали сделка на прокуриста на една от обявените в несъстоятелност фирми на Михов. Той претендира, че продажбата на имот от 3,2 дка в близост до варненското пристанище от страна на "Интермалц", която е бившата фирма на Михов "Рефлекс ММ", на фирма на съпругата му Ева Михова "Интертрейд" е незаконосъобразна. Става дума за битова сграда на три етажа и помещение за съхранение и филтрация - масивна конструкция на един етаж. Михов продава сградата, за да я спаси при фалита на дружеството. Бизнесменът печели делото в съда.
Съдебните битки на Михов обаче са само част от проблемите му. Негови кредитори ще могат лесно да си вземат дължимата част от имуществото му, след като още приживе са успели да наложат запори и да се обърнат към частни съдия-изпълнители. До няколко месеца адвокатката Ирина Савова например от софийската кантора "Лега консулт",
ще прибере почти със сигурност двуетажна къща на Михов в село Кранево.
Тя е с разгъната площ от 360 кв. м плюс парцел от 420 квадрата. Битката ще продължи с още два парцела в местността Ташла тепе край Варна с обща площ 2,5 декара. Имотите са запорирани по искане на Савова през август и септември миналата година. Според запознати, тя е започнала процедура за взимане на имотите по съдебен път.
Действията на Савова са само върхът на айсберга. Дамата заедно със съдружника си Марин Белоев са решили да търсят обезпечение и овъзмездяване, след като в продължение на повече от 2 години Михаил Михов отказвал да върне кредит от около 500 000 лв.
Михов е прибягнал до съмнителните сделки с оръжие именно заради натрупаните дългове
и проблеми. Очаквал е, че ще може с няколко удара да си стъпи отново на краката. Това обаче не е станало. Дори напротив - проблемите са се задълбочили и в крайна сметка дълговете му нараснали до 80-90 милиона евро.
Михов беше и действащ член на варненската масонска ложа "Морска звезда". Той дълго време беше и неин председател. Скандалите с разсекретените СРС-та на премиера Бойко Борисов и шефа на митниците Ваньо Танов са подействали много негативно на неговия публичен имидж. Точно заради това братята от ложата са стигнали до решението да го понижат и от "майстор на стол" да стане обикновен редови член. Това е станало преди два месеца на извънредна сбирка на масоните във Варна. На мястото на Бирата като председател идва друг бизнесмен от Варна - Недялко Недялков. Той е шеф на фирма "Каргоекспрес".
Любопитното е, че Недялков е бил в конфликт с Бирата дълго време. Двамата имали спорове по различни въпроси. Основната причина обаче била, че шефът на "Каргоекспрес" бил приближен до голяма варненска групировка, която има почти монополни позиции в региона. Мишо Бирата пък имал пререкания преди три години именно с въпросната структура. Двете страни планирали да строят голям соларен парк край Добрич с впечатляваща площ. За целта били закупени хиляди декари земеделски земи. На тях трябвало да бъдат поставени соларните панели и да се произвежда ток от слънчева светлина. Електричеството щяло да бъде продавано на НЕК на много изгодни цени. По този начин печалбите били гарантирани. Михов е трябвало да участва с 20 милиона евро в мащабното начинание. Той е притежавал и над 8 хиляди декара земя, която обещал да предостави за реализация на инвестицията. Двете страни вече били постигнали договорка за съвместен бизнес, но в последния момент Бирата се отказал и не пожелал да подпише договорите. Това се е случило през 2008 г. малко преди да избухне икономическата криза. Провалът на сделката провокирал и отношението на колегата му в масонската ложа Недялко Недялков, който бил приближен до въпросната групировка.
Според вътрешни информации пък около инцидента в Правец витаят всякакви слухове. Единият от тях е, че
когато е получил инфаркт, Бирата е бил в хотелската стая с още две жени и един мъж.
Жените правели компания на мъжете. На този етап обаче се крие самоличността на другия мъж. Крие се и самоличността на въпросните жени. Всъщност вътрешният министър вече загатна, че има доста странни обстоятелства около смъртта на Михов, които не трябва да се появяват в публичното пространство.
Михов е имал сърдечни проблеми още преди години. Въпреки че бил бохем, не е прекалявал с алкохол или други опиати. Обичал само качествено марково уиски. Много харесвал да пуши скъпи хавански пури, които стрували по 10 евро парчето.
Михаил Михов - Мишо Бирата, е един от малкото приватизатори по времето на Жан Виденов и пионер на частния бизнес в зората на демокрацията. Той започва с частния бизнес още в средата на 80-те години на миналия век. Тогава е
барман в луксозен бар в Слънчев бряг.
По-късно става управител на заведението. Според слуховете той е лансиран от партийната върхушка и вербуван за информатор. Докладва на специално назначен човек какво става в комплекса, кой и как държи проститутките, наркотрафика и нелегалната търговия на улично ниво. Според мнозина е и един от хората, които получават куфарче с долари в началото на 90-те години.
Първата фирма на Михов - "Рефлекс ММ", бе за търговия с бяла техника.
През 1996 г. той току-що е купил бирения завод във Варна. Спазарява и стара реституирана детска градина в Гръцката махала. Дълго й прави ремонт, но накрая оставя металната ограда, през която се виждат прозорците без пердета.
Комшиите са в шок, защото това са времена на разстрели и разправии между групировки. Михов обаче ги посреща с усмивка и ги кани на гости.
През 1996-а купува и винзавода "Димят". Реорганизира производството, създава нови марки вина. Заводът обаче се оказа притиснат от реституцията на лозовите масиви и от лошите реколти.
В крайна сметка Михов го затваря и започва планове за изграждане на бизнес парк.
Заради кредити обаче по-голяма част от територията на "Димят" бе продадена и след това Михов владее само административната сграда и около 2 дка.
След приватизацията на "Варненско пиво" Михов заложи на марката "ММ". На нея бе кръстен и взетият под спонсорското крило на бизнесмена баскетболен отбор "Черно море", който стана "ММ биър".
В продължение на 3 години той бе най-силният български тим и участва в евротурнирите за купа "Сапорта". Михов не жалеше пари за скъпи играчи, купи американеца Кийт Хюз и спорния Шон Фармър, който, вместо да вкарва тройки, взе, че стана рапър заедно с Мишо Шамара. Според данни от баскетболните среди
Михов е давал по около 1 милион долара за годишна издръжка
През 2003 г. Михов гордо заяви, че държи 32% от пазара на бира в страната и като собственик на "Леденика". Отказва да дава повече пари за баскетболния тим, но е обявен за почетен негов президент.
Докато беше спонсор, бизнесменът на 2 пъти се опита да стане собственик. Надделяваше обаче заместникът му Симеон Варчев, който смяташе, че баскетболните клубове у нас трябва да са обществени. Преди 2 години Михаил Михов оглави федерацията по баскетбол по предложение на Варчев.
В същото време Михов купи завода за бира в Русе и местния хотел "Дунав плаза".
Фабриката за пиво във Варна обаче бе спряна и превърната в складова база. Производството сега е в "Леденика" в Мездра и е под шапката на компанията "Булбрю". Босът нае мениджърски екип от Белгия, който му струва 3 милиона евро на година. Това са пари за заплати, социални придобивки, премии и битови условия на екипа.
През 2008 г. с решение на правителството Михов бе определен за почетен консул на Бразилия. На 2 пъти организира фестивали на бразилската култура във Варна.
Президентът Георги Първанов и Михов са редовно един до друг в ложата по време на мачове от Световната лига по волейбол в Двореца на спорта във Варна. Самият Михов се смята за един от приближените олигарси на президента.
Много е любопитен фактът, че Михов беше намерен мъртъв в хотела на Валентин Златев в Правец. Двамата са бивши баскетболисти. Златев ежегодно налива по няколко милиона евро като президент на "Лукойл–Академик". Михов пък беше президент на Баскетболната федерация.
Петър АНГЕЛОВ,Блиц
-----------------------------------------------------------------
Само сега спечели iPHONE 4 и oще 250 страхотни награди! Виж тук
5:34 | 0
коментара |
Абонамент за:
Публикации (Atom)
