Симеон Присадашки: „Лидъл” продава 90 % вносни стоки със съмнително качество, лимонадата им е химия

Скандалът: Пакетирали сирене „Гауда" и му сложили етикет на български кашкавал

 

„Идването на Lidl в България според мен е грешна политика от страна на държавата, защото няма изискване към тях, както е в други държави, да предлагат минимум 70% български стоки. Държавата не регулира това. В други европейски държави това е закон. Търговската верига дори се задължава да има определен процент продукти от конкретна държава в мрежата си в цяла Европа. В България няма защита на родното производство.
Lidl влезе в България с 90% вносни стоки. Колко са качествени, нека преценят клиентите. Продават гръцко сирене. Като цяло продажбите им на млечни продукти са слаби и затова рекламират някакви пудинги. Но лимонадата им направена по химичен път е най-евтината.
Наскоро в една търговска верига имаше следния случай – бяха пакетирали сирене "Гауда" и му сложили етикет на български кашкавал. Клиенти бяха разпознали продукта и имаше голям скандал. В момента в Европа има "Гауда" на много ниски цени, заради залежали количества".

 Собственикът на „Жоси" Симеон Присадашки пред агенция Блиц

 

Големите вериги рекетират фирмите

да си плащат, за да им продават стоката

 

С Lidl не работим, но с тях никой не работи, имат един-двама български доставчика

Симеон Присадашки е един от собствениците на фирма "Жоси", която произвежда сирена и кашкавали. Тя е една първите млекопреработвателни компании, които зареждат с български продукти щандовете на големите търговски вериги.

"Не можем без дистрибуторите, нека бъдем честни, те заемат все по-голям пазарен дял", признава Присадашки. Той обаче признава, че с всяка година инвестициите на фирми като неговата за да влезе и работи с големите търговци нарастват.

- Компании от 14 бранша протестират срещу условията на веригите, от какво недоволствате?
- През последните 4 г. в България навлязоха много търговски вериги и то главно дискаунтъри като Кауфланд, Lidl в момента, Пени маркет преди една година, Карфур. Те са доста агресивни. Всяка нова верига в началото е доста сговорчива с доставчиците. Мине ли периодът на адаптация за стъпване на пазара и разгръщане на мрежата й от магазини, тя става доста агресивна. Публична тайна е, че масово се плаща за влизане във веригите. За всеки доставчик сумата е различна и е въпрос на договаряне.
- Това еднократна сума ли е?
- Има еднократно плащане сума, след това идват други хубави суми, които се плащат за откриване на всеки нов обект.
- От какъв порядък са сумите?
- За всеки производител са различни. При нас в млечния сектор зависи от това къде стоят продуктите ти например. Като изградят магазинната си мрежа, веригите търсят и други форми за "финансиране" – увеличават се бонусите, задължават те да правиш все повече и повече промоции, като всяка промоция се плаща.
За мен най-големият проблем е, че няма равнопоставеност в договорните отношения между доставчик и търговец. Ако на следващата година ти предложат условия, които не можеш да изпълниш, има опасност да излезеш от веригата, а ти вече си инвестирал в нея.
Мой познат работи в сладкарския бранш, произвежда халви, миналата година е дал в "Била" сухи пари над 120 хил. лева - за всеки магазин по 2500 лева. И се оказва, че тази година, тъй като вече няма да разкриват нови обекти и няма да могат да прибират пари по този начин, му поставили условия, от които е на тотална загуба. Но не може да се откаже, защото няма да му върнат парите за влизане във веригата. Ето затова според мен трябва да бъде променено законодателството.
- На какво основание се искат тези пари?
- Измислят се хиляди варианти. Едната е такса за нов магазин. Обикновено пресата пише - тази и тази верига инвестира в България толкова и толкова пари. Но за мен това е йезуитско, защото те действително инвестират, но при отварянето на магазините си възстановяват инвестицията с печалба. И то не от търговия, а само от входните такси.
- Как търговците ви увещават за входната такса?
- Казват ние имаме пазарен дял, ще привлечем толкова и толкова клиенти, изборът да работите с нас е ваш. Идването на Lidl в България според мен е грешна политика от страна на държавата, защото няма изискване към тях, както е в други държави, да предлагат минимум 70% български стоки. Държавата не регулира това. В други европейски държави това е закон. Търговската верига дори се задължава да има определен процент продукти от конкретна държава в мрежата си в цяла Европа. В България няма защита на родното производство.
Lidl влезе в България с 90% вносни стоки. Колко са качествени, нека преценят клиентите. Продават гръцко сирене. Като цяло продажбите им на млечни продукти са слаби и затова рекламират някакви пудинги. Но лимонадата им направена по химичен път е най-евтината.
Наскоро в една търговска верига имаше следния случай – бяха пакетирали сирене "Гауда" и му сложили етикет на български кашкавал. Клиенти бяха разпознали продукта и имаше голям скандал. В момента в Европа има "Гауда" на много ниски цени, заради залежали количества.
- Докъде стигна този скандал?
- Не мога да кажа, че е получил публичност.
- Вашата фирма колко е "инвестирала" в търговски веригите?
- Ами смятайте - работим с търговски вериги от 10-12 г. С Фантастико и с Метро работим от самото им начало, с Била - също, влязохме и преди 6 години я напуснахме заради агресивната й политика. Поискаха ни едни неща, които бяха несъвместими с моментната пазарна ситуация. От тогава сме персона нон грата за Била. След време пуснахме едни продукти, които искахме да вкараме точно в Била, но ни отказаха.
Не работим с Кауфланд, с Била, с Пикадили, защото щом Метро откри магазин, те поставиха условие да работим само с тях, и с Lidl не работим, но с тях никой не работи, имат един-двама български доставчика.
Така че сме инвестирали, но и сме печелили от партньорството си с веригите. Трябва да се направи тънката граница на разумните отстъпки, на разумните бонуси, на разумните промоции. Веригите печелят на гърба на производителя, а той ако иска да съществува и да е рентабилен, трябва да заложи всички тези отстъпки и бонуси в печалбата, тоест на гърба на крайния клиент. Веригите ни пристискат за ниски цени. Ние продаваме ниско към тях, но за сметка на потребителя.
Няма търговска верига, която да работи на загуба. Вярно, имаше случай, когато Карфур пусна кисело мляко по 8 или 16 ст. стотинки. Вземаха на по-висока цена от производителя и го продаваха на по-ниска. Тук трябваше да се намеси Комисията за защита на конкуренцията. Но резултатът е, че с едно кисело мляко вкараха хората в магазина си.
- Как се оскъпява продуктът за крайния клиент?
- Производителите от млечния сектор работят с малки отстъпки. Но знам, че има браншове, които стигат до 40-5о% търговска отстъпка от нетната цена на продукта. Разбирате ли за какво говорим?!
В Европа една трета от стойността на един продукт е производствена база, една трета - дистрибуторска база и една трета- търговска.
- Вярно ли е, че плащате на веригите и такса "Рожден ден"?
- Вярно е, има го, аз вече казах, че не работя с тази верига (Била – бел. авт. ) Тя празнува наскоро рожден ден.
- Какви други такси се събират?
- Събират се пари за челен регал, тоест да бъдеш изложен на челна витрина 20 седмици в годината. Отделно е таксата за участие в брошура и да направиш процент намаление от пазарната цена на продукта. Сумите за брошурата са доста големи и от тях веригите печелят сериозно.
Разговарях с пивовари и ми се видяха доста предпазливи в говоренето си за проблема с веригите?
И при нас го има това. Не искаме да се конфронтираме. Няма да спечелим от това. Затова създаваме сдружение, което да напише правила за влизане в една верига. Да се знае, че когато инвестираш и подписваш договор, той ангажира веригите. А не утре да се яви друг доставчик и цялата инвестиция да остане на твой гръб.
Ето ви един пример – сключил си договор с веригата, тя открива през декември 3 или 5 магазина. На 5-ти февруари ти предлага нов договор и ако не го подпишеш, излизаш. Излиза, че декември си инвестирал, а февруари вече не можеш да присъстваш. Това е недопустимо. Нека има правило – инвестираш в една верига, ако излезеш от нея, да ти върне парите.
- Това за което говорите случва ли се?
- Не. Но това е принцип.
- Вярно ли е, че доставчиците работят без договори с веригите?
- Не. Ако се работи без договор, търговецът няма да дава и пари. По принцип договорите са едногодишни, стандартни.
Тенденцията е всяка година да се отхапва по малко от печалбата на производителя. Те казват: ние ви даваме достъп до широк потребителски интерес, до голям човекопоток, хубаво излагане и т.н., но безплатен обяд няма.
Освен това всяка година срокът на доставките да се увеличава, това е невероятно голямо бреме. В нехранителния сектор се стига до 150 дена отсрочка от деня на доставката. В млечния бранш засега удържаме разумни срокове, за да си получим парите за стоката, но и нас ни натискат.

Даниела Стефанова, БЛИЦ