Жоре, как да не ти „бера” подписи срещу импийчмънт!?

 В деня, когато парламентът събра необходимия брой подписи за свалянето на президента Георги Първанов,  някой се озори с PR-стратегия (не колкото Мадам В. от „Труд", разбира се!) и роди полувярната новина: В Кърджалийско тръгна подписка срещу процедурата за импийчмънт. Клакьорстващи медии пък добавиха лъжата: 500 вече се подписаха за Първанов.

Как стана така, че цели бастиони на БСП не се трогнаха, а в далечното кърджалийско село Аврен, на самата граница с Гърция, свириха сбор „Да опазим президента!"?

Не си мислете, че по барчинките на Аврен се ражда мощно гражданско движение срещу Бойко Борисов и ГЕРБ. Истината е, че повечето българо-мохамедани в Аврен дори не знаеха за подписката. А за журналистите беше ясно, че археологът Николай Овчаров е ключът към „новината" за нервните родопчани.

За Николай Овчаров, Първанов освен, че е президент, е и „Жорето от студентските години", „Жорето, който помага за светлото (доста и спорно) археологическо настояще на състудента Ники (Нищо, че представянето на Овчаровата книга на събирането на журналистите в Мадрид роди най-вече сконфуз) " и т. н., и т. н.

Няма лошо дружбата от студентските скамейки да пребъде в бъдещето, но дразнещо е елементарното използване на хората.

Колкото до президента, той трябва да е наясно, че това е мечешка услуга.

Състудентът му Николай може на родопско стърнище, по пътя към Перперикон, много дренки да набере, дори е по-възможно да открие обицата на Клеопатра, но ако някой си мисли, че теренът е идеална основа за бъдеща партия – изгорял е.