Как журналистиката се срина до дъното, а Доган пое нагоре

 Интересът и автоцензурата са нещо като майка и баща на българските медии. Абсолютно на всички! И така е някъде от времето, когато се застъпиха „краят" на Иван Костов и „началото" на Симеон Сакскобургготски. Единият си вярваше, че е на 100 процента прав, а другият пое властта с ясното съзнание, че може и да не е прав, но на 100 процента трябва да е добре с медиите. Нали помните как едни от първите нахранени от Величието бяха журналистите!?

Не мина много време и народът, който бойкотира купуването на вестници, откри бързо единствената ниша, където може да чете онова, което най му ляга и на сърцето, и на главата. Някои дори осмислят ежедневието си с това занимание - форумите в Интернет.

А там е лабораторията на живота. С „храната" от форумите могат да се изхранят цели научни институти и социологически агенции.

До вчера безапелационно можеше да се каже, че най-мразеният човек в България е Ахмед Доган. Най-коментирани във форумите са темите, които са свързани с ДПС и особено с Ахмед Доган. В 99 на сто от случаите Доган си го отнася – и градивна критика с философска лексика, и умерена омраза, и най-цветуща кръчмарска „логика".

Вчера и днес обаче, когато изпрати писмо до една журналистка от „Дневен Труд", Доган се изтласка от дъното. За първи път във форумите, положителното за лидера на ДПС е повече от отрицанието. Кой е губещият ли? Представителят на гилдията, която обича да я наричат Четвъртата власт.

Изводите ли? Много са.

Доган не е това, което е.

Не всеки, който се докопва до най-голяма вестникарска площ става симпатичен на читателите (но това си е дерт на самия „Дневен Труд").

Журналист – това не звучи гордо, това е диагноза.